Tags

Related Posts

Share This

105-годишният дядо Сандо от Пловдив разкри тайната на дълголетието

105-годишният Александър Николов е сред доайените на пчеларството у нас. И до момента почетният председател на дружество “Акация 1899” е в добро здраве и физическа кондиция благодарение на любимата си храна – меда.

Тъй като живее в центъра на Пловдив, всяка сутрин след закуска дядо Сандо, както го наричат най-близките му, отива на Малката главна, присяда на някоя пейка и наблюдава оживената пешеходна зона. След това към обяд се прибира вкъщи, като изкачва само с помощта на бастуна си 72-те стъпала до своето жилище. За тайната на дълголетието си обяснява, че никога през живота си не е преяждал, а през последните 11 години спазвал стриктен режим, който го избавил от високото кръвно и всички следващи от него старчески неволи.

И до момента 105-годишният пловдивчанин се храни изключително разумно, като предпочита да хапва по малко, и то все полезни храни. Вече 11-а година той обядва, закусва и вечеря почти с еднакво меню, но въпреки това не се лишава от нищо. Хапва си всичко, което обича и му е вкусно, но същевременно не преяжда и щади стомаха си.

Така например закуската му всяка сутрин е ябълка с мед, орехова ядка и малко сирене. След това си прави една чаена чаша млечно кафе, както самият той го нарича. И дава рецептата за своето млечно кафе – 3 части прясно мляко и 1 част вода, което изпива, похапвайки 2-3 бисквити. На обяд предпочита порция пилешка супа и допълнително си хапва бекон или шницел, а за десерт не отказва парче торта.

За вечеря изяжда варено яйце, 5-6 хапки тахан халва и 1 купичка мляко с ориз. А ако още е гладен, си дояжда с няколко лъжици кисело мляко. Казва, че 30 години е страдал от язва, а организмът му се е преборил с болестта, защото никога не е пушил и минал на здравословен режим.

“Никога не съм палил цигара. Продавал съм ги, но никога не съм посегнал да запаля. Не съм преяждал. Обичал съм труда и работата, казва столетникът. Много пъти съм умирал и съм оживявал. През 1934 г., като ме арестуваха и ме вкараха в затвора, много ме биха”, разказва дядо Сандо за първия си арест и затвора. Тогава бил на 22 години и бил войник.

Осъдили го заради комунистическа дейност в казармата и бил обявен за враг на царя и отечеството. Получил 8 години и 4 месеца затвор, но заради амнистия бил пуснат по-рано, през 1936 г. Заминал за София, където станал сладкар, и там се запознал с Никола Вапцаров. Втори път бил съден през 1941 г., когато получил 15 години затвор отново по политически причини. На 8 септември 1944 г. бил освободен.

Постъпил в армията, където се пенсионирал като подполковник, и се захванал с пчеларство, пише “Ретро”. Над 25 години е бил председател на пловдивското пчеларско дружество и въпреки преклонната си възраст и до днес не отказва съвети на младите си колеги пчелари.

http://novinite.bg