Tags

Related Posts

Share This

Къде казаците са създали първата си държава

В миналото Червльоний Яр е било името на обширна територия по поречието на река Хопьор, голям ляв приток на Дон, и по поречието на река Ворона – най-големият десен приток на Хопьор. Сега тя е част от териториите на Воронежска, Волгоградска, Саратовска и Тамбовска области.

Произходът на Червльоний Яр

За първи път населението, живеещо по поречието на река Хопьор, е наречено „казаци“ в грамота от втората половина на XV век. Но автономно държавно образование е съществувало тук поне век по-рано. Още през 1340-те или в самото начало на 1350-те Московският митрополит Теогност изпратил писмо „до баскаците, и до стотниците, и до свещениците, и до всички християни от Червльоний Яр“. Следователно самата тази политическа общност е трябвало да се формира още по-рано. В Новгородската летопис от XIV век се споменава град Урюпеск на Хопьор – днешен Урюпинск. От източниците е известно, че в Червльоний Яр е имало и други градове, както и православни манастири.

От грамотата става ясно, че населението на Червльоний Яр е било православно и в политическо отношение е било подчинено на Златната орда. За последното говори присъствието на баскаци. В църковно отношение Златната орда е била част от епархията на епископа на Сарск и Подонск, който се е назначавал от руския митрополит. Изпращането на грамотата било предизвикано от спор относно църковната юрисдикция над Червльоний Яр – Рязанският епископ непрекъснато претендирал за него.

Тук не засягаме по-общия и сложен въпрос за етническия произход на казаците. Възможно е да се допусне повече, отколкото където и да било другаде, участието на угро-фините – мордовци и мешчери в конкретния случай – при формирането на казачеството на Хопьор. Преобладаващите елементи са били славянски и тюркски.

Има още една интересна подробност. Хопьорските казаци често са били наричани „чиги“. Много изследователи виждат в това наименование промененото „зихи”. Така са наричани абхазците през ранното средновековие. Очертава се интересен паралел. Абхазците са родствено свързани с черкезите, които очевидно са изиграли значителна роля за формирането на казачеството като цяло. Не напразно друго старо име за черкезите е „касоги“, от което някои изследователи смятат, че е произлязло самоназванието на казаците. А Днепърските казаци дълго време са се наричали черкаси. И не е ли произлязло името на казашкия град Чигирин в Украйна от чигите? Като цяло има много място за хипотези и изследвания на етногенезата.

Свободата на Червльоний Яр

Споменаването в грамотата на митрополит Теогност на стотниците се тълкува като съществуване в Червльоний Яр на традиционно казашко избираемо управление. Липсата на споменаване на атамани обаче при наличието на баскаци предполага, че казашкото самоуправление тук е било само на низко нивото, а на по-високо ниво управлението се е извършвало от баскаците на ордата.

Възможни са обаче и други обяснения. Избраните ръководители на казаците в Червльоний Яр биха могли по татарски маниер да се наричат баскаци. Възможно е и обратното, стотниците, подобно на баскаците, да са били назначавани от администрацията на Ордата. Възможно е също така местната политическа система да не е била стабилна и да е претърпяла значителни промени през вековете. Предположението за съществуването на казашко самоуправление в Червльоний Яр през XIV-XV в. се основава на това, което знаем за по-късната организация на казаците, според източници от XVI-XVII век.

Както и да е било, жителите на Червльоний Яр (не по-късно от средата на XV век, както видяхме, стават известни като казаци) са били преки васали на Златната орда, въпреки че великите князе на Рязан непрекъснато претендирали за техните земи, а от края на XV век – и московските. Не знаем на чия страна са участвали казаците на Червльоний Яр в епохалните сблъсъци на Дмитрий Донской и другите руски князе със Златната орда. Но очевидно им е било изгодно да са на татарска страна.

Отслабващата Златна орда предоставяла на Червльоний Яр все по-голяма независимост и укрепващите руски княжества все по-често я нападали. За това свидетелства и следващото събитие.

Преселението на река Терек

Гребенските казаци на река Терек, споменати в повестта на Лев Толстой „Казаци“, произхождат, както доказва историкът Александър Шенников, именно от казаците от Червльоний Яр. Гребенските казаци са започнали да живеят там най-късно през XVI век. Както изглежда, те са се появили там в самия край на XV век. Тяхното преселение е било причинено от падането на Златната орда и началото на експанзията на Московската държава.

Според единственият източник, който разказва за това преселение и станал известен в края на XIX век, новгородските и вятските ушкуйници са изиграли голяма роля в него. През 1478 г. великият московски княз Иван III присъединява Новгород към държавата си. Присъединяването било придружено от масови депортации на населението на бившата република. Много новгородци, които не искали да се примирят с новия ред, ставали разбойници или отивали при казаците. През 1489 г. московските воеводи превзели и разрушили последната свободна градска общност в Северна Рус – Вятка. Жителите на Вятка също масово отишли в свободните земи.

Още през 1480 г. Златната орда била победена от кримчаните и след това тя била в агония. В съседство с Червльоний Яр през същите години се утвърдила Москва, присъединявайки уделното Елецко княжество, което преди това било зависимо от Рязан. Хопьорците, както старите, така и новодошлите, усещали все повече и повече заплаха от страна на московското самодържавие. В тези условия значителна част от казаците от Червльоний Яр решили да отидат там, където все още имало свобода.

Краят на Червльоний Яр

Но част от казаците останали на Хопьор и запазили независимостта си още дълго време. През 1549 г. ногайският мурза Юсуф се оплакал на московския цар Иван IV от обири на търговци от казаци, начело с някакъв Сара Азман някъде в района на Воронеж, тоест близо до Червльоний Яр. Впоследствие хопьорските казаци се слели с донските казаци, но още дълго запазили своите особености. Хопьорските полкове се откроявали в състава на казашките части.

Казаците от Червльоний Яр активно участали във въстанията на донските атамани Степан Разин (1670-1671) и Кондрати Булавин (1707-1708). По време на последния армията на Петър I напълно унищожила всички стари свободи на Донската армия. Царските войски опустошили Червльоний Яр, центърът му Пристански городок (днес в рамките на град Новохопьорск) бил изтрит от лицето на земята.

В края на XVIII век Екатерина II решила да пресели хопьорците в Северен Кавказ и да ги включи в Кубанската армия. В отговор на това през 1792-1794г. част от хопьорските казаци се вдигнали на бунт под предводителството на есаул Иван Рубцов (когото, след като бил взет в плен, го били с камшик до смърт). Това бил последният спомен за отминалите свободи на Червльоний Яр.

Автор: Ярослав Бутаков

Източник: Где казаки создали первоё своё государство

© Русская Семерка russian7.ru

The post Къде казаците са създали първата си държава appeared first on Национално Движение Русофили.

http://rusofili.bg